Loading ...
Sorry, an error occurred while loading the content.

Romanian and Bulgarian science – a comparison

Expand Messages
  • Lazarin Lazarov
    НАУКАТА В РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ: ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ Сравнението е направено на базата на
    Message 1 of 2 , Nov 23, 2008
    View Source
    • 0 Attachment

      НАУКАТА В РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ: ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

      Сравнението е направено на базата на статията ‘Reaching for the Stars in Romania’, SCIENSE, vol.322, 21 November 2008

       

      в Румъния

      в България

      Тази година румънското правителство е организирало 3-дневна конференция „Румънската научна диаспора”, на която са били поканени всички румънски учени пребиваващи в чужбина; Румъния има 30,000 учени (със степени и звания) + 16,000 учени живеещи и работещи в чужбина.
      През 2000 г също е била проведена конференция на румънската научна диаспора върху румънската научна политика под патронажа на тогавашния президент Констатинеску.

      На българското правителство дори не минава и през ум да организира подобна конференция; то не знае колко български учени живеят и работят в чужбина;

      България има 20,000 учени (със степени и звания); Според бившия председател на БАН И.Юхновски само около 300 души – учени-‘гурбетчии’ били заминали за чужбина.

      (по неофициални пресмятания те са най-малко 5,000)

      За развитието на румънската наука голяма роля играе регистрирано през 2000 г по инициативата на румънски учени-емигранти дръжество ‘Ad Astra’ (към звездите). То има само 60 члена - приемането в него изисква показване на научни постижения и деклариране на желание за реформи.

      В България няма такова нещо.

      Ad Astra поддържа уебсайт с около 800 регистрирани членове, който се радва на вниманието на ‘high-profile spokespeople’ и на медиите; на този сайт са били публикувани изледвания в/у румънската научна политика и проблемите на румънската наука, наукометрични справки  за класацията на страната и на отделни научни институции според световните бази-данни (напр. показано било че научните институти на Румъния продуцират съвсем малко повече импактни научни публикации отколкото румънските учени в чужбина)

      В България няма такова нещо ако се изключи персоналния, модериран от чужбина, сайт bulgarianscienceproblems с над 4000 абонати, от които поне 1000 редовно го четат. На този сайт също се публикуват анализи върху българската научна политика и проблемите на българската наука. Редовно се представят наукометрични справки за класацията на страната и на отделни научни институции според световните бази-данни (напр. показано бе че българските учени в биологичните и медицинските науки, работещи в чужбина, имат повече импактни научни публикации отколкото съответните научни институции в страната). Този сайт, обаче, не се радва на вниманието на ‘high-profile spokespeople’ и на медиите.

      Сегашният министър-председател на Румъния Popescu-Tariceanu хвали Ad Astra като мотор на реформите в науката и висшето образование. През 2006 г румънският президент Basescu назначава 12 члена на Ad Astra за членове на техния Национален съвет за научни изследвания. Бившият румънски министър на науката и образованието M.Miclea, сега председател на консултативен съвет към президента, е член на Ad Astra. Сегашният министър на науката и образованието А.Антон казва за Ad Astra: „Те са силен, ясен и независим глас – аз искам да разговарям с тях”. Този министър се счита за компетентен за европейското развитие на румънската наука и решен да проведе още реформи въпреки съпротивата на учени от ‘старата гвардия’.

      Държавните ръководители на България не са обелили и дума за българските учени в чужбина. Може да се съди, че те подкрепят бившата комунистическа научна номенклатура, която държи всички възлови позиции на науката в България и се съпротивлява на всякакви реформи. Така напр., през юни 2006 министър-председателят Станишев назначи президиум на ВАК, почи изцяло съставен от представители на тази номенклатура (комунистически идеолози и бивши апаратчици като К.Косев, В.Проданов, Н.Бехар, Я.Иванов, 3-ма компрометирали се бивши министри от БСП и др). Президентът Първанов е известен с обкръжението си от бивши комунистически идеолози като В.Проданов, Б.Димитров, Г.Марков и др. Само преди дни скандалният псевдоисторик-националист Г.Марков бе избран за академик, а премиерът Станишев внесе предложение за рязко увеличаване на пожизнените пенсии на академиците.

      Единствено министърът на образованието и науката Д.Вълчев се стреми компетентно към реформи в науката и висшето образование. Той се консултира със специалисти от ЕК. За съжаление, той никога не е показал желание за установяване на сериозни връзки с българските учени в чужбина; той не забелязва bulgarianscienceproblems, въпреки че служители на министерсъвото му ползват анализи пубкикувани там.

      Въпреки разбирането и подкрепата от страна на румънските държавни ръководители, Ad Astra продължава остро да критикува някои явления. Според тях финансирането на науката все още се контролира от мрежата на стари номенклатурни кадри, които разпределят средставата на базата на политически и други пристрастия; те критикуват некомпотентното и/или пристрастно рецензиране на конкурсните научни проекти; борят се за установяването на система която да откроява и възнаграждава ‘scientific excellence’. Те считат румънската наука за много по-слабо реформирана в сравнение с тази на Унгария и Чехия. Те показват, че в румънската наука все още преобладават ‘communist-era scientists’ и че тяхната продуктивност е ниска. Те се обявяват против публикуването в стотината румънски научни списания - призовават за признаване само на публикациите в международни списания; те са показали че само един на трима от учените в Румъния е публикувал някога в международно списание.

      Ситуацията в България е аналогична; българската наука, общо взето, е още по-слабо реформирана. У нас на един учен-изследовател се падат около 2.3 публикации годишно, но само 0.3 публикации в списания реферирани в ISI Web of Science.

      Румъния е отделяла за наука 0.2% от БВП през 2004 г; сега (2008 г) се отделят 0.6%; през 2010 г средствата за наука ще бъдат 1% от БВП.

      Част от структурните фондове на ЕС също се използват за наука. Увеличеното финансиране след 2004 г се разпределя изцяло на проектна база чрез техния Национален фонд за научни изследвания. Общо взето, финансовите средства за наука вече се считат за достатъчни, но в Румъния броят на учените на глава от населението е много нисък.

      България е отделяла за наука 0.5% от БВП през 2005 г; До настоящата 2008 г почти няма увеличение (тази година ще бъдат отделени около 0.55% от БВП). Отделяните средства през 2010 г ще представляват 0.7%, а през 2013 г – 1% от БВП (в момента България и Румъния отделят почти еднаква част от БВП за научни изследвания, но докато при Румъния има постоянен разтеж, в България има застой). В България много малка част от средствата за наука са били разпределяни на проектна база; едва тази 2008 г тази част (разпределяна чрез Фонда за научни изследвания) рязко нараства достигайки 30%; през 2010 г тази част ще съставлява 50%, а през 2013 г – 60%.

      Старшите професори в Румъния сега получават заплати сравними със средните заплати на професорите в Западна Европа; Начеващите PhD-докторанти започват с ~300 евро на месец. Това се счита за недостатъчно за привличането на млади учени

      Заплатите на българските учени са сравнително много ниски и се движат в тесен диапазон; предвижда се да бъдат повишавани като през 2013 г средната заплата на учените да бъде 2 пъти по-голяма от средната заплата в публичния сектор. Тази година заплатите на начеващите докторанти бяха увеличени на ~230 евро на месец, но заплатите на някои асистенти и младши сътрудници останаха по-ниски.

      Румънски учени не са спечелили нито една от престижните награди на ЕС – престижните награди на European Research Council за утвърдени и начеващи учени

      Българските – също.

      Румънският Фонд за научни изследвания е обявил конкурсни проекти специално за румънски учени работещи в чужбина – отзовали са се около 30 учени

      Българският Фонд за научни изследвания също обяви такъв конкурс – отзовали са се около 10 български учени работещи в чужбина.

      Ad Astra счита работата на румънския Национален фонд за научни изследвания за незадоволителна – конкурсните проекти не се рецензират компетентно и безпристрастно. Този Фонд тепърва се кани да използва международни рецензенти, но не стигали пари да им заплащат, а малко рум. учени в чужбина се съгласявали да рецензират безплатно.

      Благодарение на министър Вълчев и ръководството на нашия Фонд за научни изследвания, у нас е въведено международно рецензиране на повечето конкурсни проекти. Фондът не разчита на български учени в чужбина за безплатни рецензии, въпреки че много биха се отзовали.

      Заключение: Румъния е, общо взето, по-напред от България в реформирането на организацията на науката и поставянето й на европейски начала. Голяма роля за това е изиграло, създадено по инициатива на учени-емигранти, дружество на модерни, европейски тип, учени, чиито анализи и идеи за реформи, разпространявани онлайн, са срещнали подкрепа от страна на най-висшите държавни ръководители. В България няма подобна организация, има само уебсайт, на който малък кръг учени от страната и чужбина представят анализи и идеи за реформи, но той е игнориран от ръководните учени-администратори и не среща подкрепата на държавните ръководители.

      Румъния рязко е увеличила финансирането на науката на проектна база, но при недостатъчно добро разпределяне чрез Фонд за научни изследвани. Заплатите на учените са по-високи. До голяма степен реформите следват увеличеното финансиране, докато при нас е обратното – политиката на МОН е, общо взето, ‘пари срещу реформи’. Нашият фонд за научни изследвания е по-добре организиран с международно рецензиране, но разпределя малко средства.

      Тези факти за обясними с обстоятелството, че в румъния реформистки настроените учени си имат организация, подкрепяна от държавните ръководители, докато у нас държавните ръководители хем разбират че наливане на пари в нереформирана наука не може да доведе до ефект, хем не смеят да се опълчат срещу консервативната, останала от миналото, научна номенклатура, която държи всички възлови позиции на научната организация и е против реформи.

       

      bulgarianscienceproblems

       

    • marta sugareva
      Това е много интересно изследване и сравнение! Ако позволите, да добавя към коментара
      Message 2 of 2 , Nov 28, 2008
      View Source
      • 0 Attachment
        Това е много интересно изследване и сравнение! Ако позволите, да добавя към коментара (заключението):
         
        В Румъния самата наука е доста по-развита, отколокото у нас, доколкото мога да съдя от състоянието й в областта на демографията. Нека не забравяме, че политиците, държавните ръководители в дадена страна, те не са нищо друго освен продукт на системата на образование! Не може да очакваме хора, които са получили висше образование във ВУЗ, където съществува системата на подкупите, да имат друго отношение и друг морал, различен от това, което наблюдаваме. Освен това в една малка държава като България съществуват и мрежи от лични познанства и завистимости, дори роднинства, които за съжаление много често се оказват с по-голяма тежест, отколкото чисто научните аргументи, когато се оценява даден проект, атестира се научно звено или отделен изследовател, определят се заплати и т.н.
         
        Преодоляването на тези балкански синдроми, загнездени в главите и в душите на поколенията, не е лесно... НО НЕ Е И НЕВЪЗМОЖНО!
         
        Смятам, че сайтът bulgarianscienceproblems играе важна роля в тази насока.

        Марта Сугарева
         


        --- On Sun, 11/23/08, Lazarin Lazarov <llazarov@...> wrote:
        From: Lazarin Lazarov <llazarov@...>
        Subject: [bulgarianscienceproblems] Romanian and Bulgarian science – a comparison
        To: bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com
        Date: Sunday, November 23, 2008, 5:45 PM

        НАУКАТА В РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ: ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

        Сравнението е направено на базата на статията ‘Reaching for the Stars in Romania’, SCIENSE, vol.322, 21 November 2008

         

        в Румъния

        в България

        Тази година румънското правителство е организирало 3-дневна конференция „Румънската научна диаспора”, на която са били поканени всички румънски учени пребиваващи в чужбина; Румъния има 30,000 учени (със степени и звания) + 16,000 учени живеещи и работещи в чужбина.
        През 2000 г също е била проведена конференция на румънската научна диаспора върху румънската научна политика под патронажа на тогавашния президент Констатинеску.

        На българското правителство дори не минава и през ум да организира подобна конференция; то не знае колко български учени живеят и работят в чужбина;

        България има 20,000 учени (със степени и звания); Според бившия председател на БАН И.Юхновски само около 300 души – учени-‘гурбетчии’ били заминали за чужбина.

        (по неофициални пресмятания те са най-малко 5,000)

        За развитието на румънската наука голяма роля играе регистрирано през 2000 г по инициативата на румънски учени-емигранти дръжество ‘Ad Astra’ (към звездите). То има само 60 члена - приемането в него изисква показване на научни постижения и деклариране на желание за реформи.

        В България няма такова нещо.

        Ad Astra поддържа уебсайт с около 800 регистрирани членове, който се радва на вниманието на ‘high-profile spokespeople’ и на медиите; на този сайт са били публикувани изледвания в/у румънската научна политика и проблемите на румънската наука, наукометрични справки  за класацията на страната и на отделни научни институции според световните бази-данни (напр. показано било че научните институти на Румъния продуцират съвсем малко повече импактни научни публикации отколкото румънските учени в чужбина)

        В България няма такова нещо ако се изключи персоналния, модериран от чужбина, сайт bulgariansciencepro blems с над 4000 абонати, от които поне 1000 редовно го четат. На този сайт също се публикуват анализи върху българската научна политика и проблемите на българската наука. Редовно се представят наукометрични справки за класацията на страната и на отделни научни институции според световните бази-данни (напр. показано бе че българските учени в биологичните и медицинските науки, работещи в чужбина, имат повече импактни научни публикации отколкото съответните научни институции в страната). Този сайт, обаче, не се радва на вниманието на ‘high-profile spokespeople’ и на медиите.

        Сегашният министър-председател на Румъния Popescu-Tariceanu хвали Ad Astra като мотор на реформите в науката и висшето образование. През 2006 г румънският президент Basescu назначава 12 члена на Ad Astra за членове на техния Национален съвет за научни изследвания. Бившият румънски министър на науката и образованието M.Miclea, сега председател на консултативен съвет към президента, е член на Ad Astra. Сегашният министър на науката и образованието А.Антон казва за Ad Astra: „Те са силен, ясен и независим глас – аз искам да разговарям с тях”. Този министър се счита за компетентен за европейското развитие на румънската наука и решен да проведе още реформи въпреки съпротивата на учени от ‘старата гвардия’.

        Държавните ръководители на България не са обелили и дума за българските учени в чужбина. Може да се съди, че те подкрепят бившата комунистическа научна номенклатура, която държи всички възлови позиции на науката в България и се съпротивлява на всякакви реформи. Така напр., през юни 2006 министър-председателят Станишев назначи президиум на ВАК, почи изцяло съставен от представители на тази номенклатура (комунистически идеолози и бивши апаратчици като К.Косев, В.Проданов, Н.Бехар, Я.Иванов, 3-ма компрометирали се бивши министри от БСП и др). Президентът Първанов е известен с обкръжението си от бивши комунистически идеолози като В.Проданов, Б.Димитров, Г.Марков и др. Само преди дни скандалният псевдоисторик-националист Г.Марков бе избран за академик, а премиерът Станишев внесе предложение за рязко увеличаване на пожизнените пенсии на академиците.

        Единствено министърът на образованието и науката Д.Вълчев се стреми компетентно към реформи в науката и висшето образование. Той се консултира със специалисти от ЕК. За съжаление, той никога не е показал желание за установяване на сериозни връзки с българските учени в чужбина; той не забелязва bulgariansciencepro blems, въпреки че служители на министерсъвото му ползват анализи пубкикувани там.

        Въпреки разбирането и подкрепата от страна на румънските държавни ръководители, Ad Astra продължава остро да критикува някои явления. Според тях финансирането на науката все още се контролира от мрежата на стари номенклатурни кадри, които разпределят средставата на базата на политически и други пристрастия; те критикуват некомпотентното и/или пристрастно рецензиране на конкурсните научни проекти; борят се за установяването на система която да откроява и възнаграждава ‘scientific excellence’. Те считат румънската наука за много по-слабо реформирана в сравнение с тази на Унгария и Чехия. Те показват, че в румънската наука все още преобладават ‘communist-era scientists’ и че тяхната продуктивност е ниска. Те се обявяват против публикуването в стотината румънски научни списания - призовават за признаване само на публикациите в международни списания; те са показали че само един на трима от учените в Румъния е публикувал някога в международно списание.

        Ситуацията в България е аналогична; българската наука, общо взето, е още по-слабо реформирана. У нас на един учен-изследовател се падат около 2.3 публикации годишно, но само 0.3 публикации в списания реферирани в ISI Web of Science.

        Румъния е отделяла за наука 0.2% от БВП през 2004 г; сега (2008 г) се отделят 0.6%; през 2010 г средствата за наука ще бъдат 1% от БВП.

        Част от структурните фондове на ЕС също се използват за наука. Увеличеното финансиране след 2004 г се разпределя изцяло на проектна база чрез техния Национален фонд за научни изследвания. Общо взето, финансовите средства за наука вече се считат за достатъчни, но в Румъния броят на учените на глава от населението е много нисък.

        България е отделяла за наука 0.5% от БВП през 2005 г; До настоящата 2008 г почти няма увеличение (тази година ще бъдат отделени около 0.55% от БВП). Отделяните средства през 2010 г ще представляват 0.7%, а през 2013 г – 1% от БВП (в момента България и Румъния отделят почти еднаква част от БВП за научни изследвания, но докато при Румъния има постоянен разтеж, в България има застой). В България много малка част от средствата за наука са били разпределяни на проектна база; едва тази 2008 г тази част (разпределяна чрез Фонда за научни изследвания) рязко нараства достигайки 30%; през 2010 г тази част ще съставлява 50%, а през 2013 г – 60%.

        Старшите професори в Румъния сега получават заплати сравними със средните заплати на професорите в Западна Европа; Начеващите PhD-докторанти започват с ~300 евро на месец. Това се счита за недостатъчно за привличането на млади учени

        Заплатите на българските учени са сравнително много ниски и се движат в тесен диапазон; предвижда се да бъдат повишавани като през 2013 г средната заплата на учените да бъде 2 пъти по-голяма от средната заплата в публичния сектор. Тази година заплатите на начеващите докторанти бяха увеличени на ~230 евро на месец, но заплатите на някои асистенти и младши сътрудници останаха по-ниски.

        Румънски учени не са спечелили нито една от престижните награди на ЕС – престижните награди на European Research Council за утвърдени и начеващи учени

        Българските – също.

        Румънският Фонд за научни изследвания е обявил конкурсни проекти специално за румънски учени работещи в чужбина – отзовали са се около 30 учени

        Българският Фонд за научни изследвания също обяви такъв конкурс – отзовали са се около 10 български учени работещи в чужбина.

        Ad Astra счита работата на румънския Национален фонд за научни изследвания за незадоволителна – конкурсните проекти не се рецензират компетентно и безпристрастно. Този Фонд тепърва се кани да използва международни рецензенти, но не стигали пари да им заплащат, а малко рум. учени в чужбина се съгласявали да рецензират безплатно.

        Благодарение на министър Вълчев и ръководството на нашия Фонд за научни изследвания, у нас е въведено международно рецензиране на повечето конкурсни проекти. Фондът не разчита на български учени в чужбина за безплатни рецензии, въпреки че много биха се отзовали.

        Заключение: Румъния е, общо взето, по-напред от България в реформирането на организацията на науката и поставянето й на европейски начала. Голяма роля за това е изиграло, създадено по инициатива на учени-емигранти, дружество на модерни, европейски тип, учени, чиито анализи и идеи за реформи, разпространявани онлайн, са срещнали подкрепа от страна на най-висшите държавни ръководители. В България няма подобна организация, има само уебсайт, на който малък кръг учени от страната и чужбина представят анализи и идеи за реформи, но той е игнориран от ръководните учени-администратори и не среща подкрепата на държавните ръководители.

        Румъния рязко е увеличила финансирането на науката на проектна база, но при недостатъчно добро разпределяне чрез Фонд за научни изследвани. Заплатите на учените са по-високи. До голяма степен реформите следват увеличеното финансиране, докато при нас е обратното – политиката на МОН е, общо взето, ‘пари срещу реформи’. Нашият фонд за научни изследвания е по-добре организиран с международно рецензиране, но разпределя малко средства.

        Тези факти за обясними с обстоятелството, че в румъния реформистки настроените учени си имат организация, подкрепяна от държавните ръководители, докато у нас държавните ръководители хем разбират че наливане на пари в нереформирана наука не може да доведе до ефект, хем не смеят да се опълчат срещу консервативната, останала от миналото, научна номенклатура, която държи всички възлови позиции на научната организация и е против реформи.

         

        bulgariansciencepro blems

         

        Your message has been successfully submitted and would be delivered to recipients shortly.